|
|
През последните десетилетия растежът
на световната търговия продължи да
изпреварва темповете на растеж на
световното производство и на световните
доходи. Като най-динамичен компонент в
международната търговия, продукцията на
обработващата промишленост през 1994 г.
заемаше около 75 % от световния стокооборот.
Въпреки тези тенденции, колебанията в
показателите за световното производство и
доходи продължават да оказват
непосредствено влияние върху растежа на
световната търговия. Глобализацията на
производството както и появата на
информационните технологии и тяхното
широко разпространение още повече засилиха
взаимните връзки и зависимости между
отделните национални стопанства. Това
доведе до все по-тясно преплитане на
тенденциите в търговията и икономическия
растеж на всички страни по света - развити,
развиващи се и страни в преход към пазарна
икономика.
След разпадането на СИВ и краха на
взаимната търговия между страните от
Централна и Източна Европа и бившия СССР,
българското стопанство във все по-силна
степен зависи от пазарите на промишлено
развитите страни в Европа. Стопанският ръст
и икономическото оживление в тези страни,
от една страна,но също така и съхраняването
и разширяването на достъпа до техните
пазари, от друга страна, се превръщат в един
от основните фактори за развитие на
българския износ и за бързо излизане на
стопанството ни от тежката икономическа
криза.
Продължителният спад в икономиките на
страните от Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие (ОИСР) нанесе
тежък удар по световното стопанство.
Разпадането на производствено-стопанските
връзки между страните от Централна и
Източна Европа и бившия СССР, както и
рязкото спадане на стопанската активност
във всички страни с преходна икономика
влоши още повече икономическия климат в
света.
Но в сегашният момент перспективите за
развитие на световното стопанство и
търговия са благоприятни. Растежът на
световната икономика през 1994 г. беше силен,
като годишния темп на нарастване скочи от 1.7
% през 1993г. на 3.1 %. Почти всички региони
участваха в това ускоряване, и особено
страните от Западна Европа, чийто цикличен
подем беше основен фактор за удвояването на
растежа в развитите индустриални държави.
Въпреки това в тези страни се запазват
някои сериозни проблеми, и по специално
високото равнище на безработица, което ще
налага предприемането на спешни мерки за
структурно преустройство и повишаване
гъвкавостта на промишленото производствно.
Пред 1995 г. растежът на световната икономика
видимо запачна да губи инерция. Развитите
индустриални държави забавят своят ръст
отчасти поради цикличния спад на
американското стопанство, отчасти поради
пропадането на долара и силното свиване на
вноса в Латинска Амирика вследствие "ефекта
на текилата" (колапса на мексиканското
песо през декември 1994 г.) и силната външна
задлъжнялост. Съвкупността
от дълбоко вкоренили се проблеми в страните
с преходна икономика от Централна и Източна
Европа и бившия СССР, правят трудно
прогнозируемо възстановяването на
стопанския живот в тях. Но в по-голямата част
от тези страни, а през последните месеци и в
България, се появиха очеведни симптоми на
оживление и бяха направени първите крачки
за излизане от кризата.
Въпреки сравнително благоприятните
прогнози за развитие на световната
икономика през втората половина на 90-те
години перспективите за българското
стопанство, не са безоблачни поради редица
фактори: 1)
вследствие на структурните промени в
световното стопанство и либерализацията на
световната търговия, рязко се изостря
конкуренцията на международните пазари; 2)
съществува вероятност да се влоши
международния икономически климат; 3)
въпреки създаването на Световната
търговска организация и засилването на
многостранните търговски правила и
принципи, при забавяне на икономическия
растеж в развитите индустриални държави
може отново да възникне протекционистичен
натиск и не трябва да се изключва
възможността от предприемане на нова вълна
от протекционистични мерки. СТРАТЕГИЯ
ЗА РАЗРАСТВАНЕ ЕКСПОРТНИЯ ПОТЕНЦИАЛ
Устойчивият растеж на износа от нашата
страна, като основа за развитие на
българското производство и достигане на
стабилен стопански растеж зависи от два
основни параметра : 1) наличието на
промишлена и селскостопанска експортна
база, която да произвежда продукция,
конкурентноспособна на световните пазари,
2) откритостта на международната търговска
система и степента на осигурен свободен
достъп на българските стоки до експортните
пазари. България трябва да разработи
основите на последователна и ефективна
политика за отсраняване на главните
препятствия, стоящи на пътя на нарастване
потенциала за разширяване на българския
износ на стоки и услуги,
конкурентноспособни на международните
пазари.
За изпълнението на тази задача е
необходимо предефиниране на ролята и
мястото на правителството и на деловите
кръгове за стимулиране развитието на
модерна и конкурентноспособна експортна
база. При форсиране развитието на такава
експортна база, правителството неизбежно
ще играе важна роля, която трябва да включва
в себе си и формирането на стабилна основа
за комплексно управление на икономиката.
Освен това изпълнителната мласт трябва
да играе ключова роля при създаването и
съхраняването на благоприятни условия за
развитие на часния сектор чрез осигуряване
на базовите комунални, социални и
икономически услуги и особено чрез
отстраняване на административните и
нормативни ограничения, които пречат на
създаването и развитието на часните фирми.
Правителството може ефективно да помага за
развитие на частния сектор чрез
реализирането на програми за развитие на човешите
ресурси, за поощряване на инвестициите и за
съдействие при формирането на
производствено-стопански връзки между
предприятията.
За успешното планиране и осъществяване
на програми за развитие на търговията и
инвестициите важно значение има налагането
на партньорки взаимоотношения между
държавния и часния сектор на икономиката.
Тясното сътрудничество между
правителството и деловите кръгове, на които
принадлежи значителна роля при развитието
на ефективна експортна база, ще бъде
решаващо при определяне на приоритетите и
стратегията, насочени към нарастване на
експортния потенциал. За достигане до успех
ключово значение ще има последователността
в държавната политика в областта на
насърчаване на експорта. Постепенно с
нарастване и развитие на експортния
потенциал и установяването на адекватни
търговски институции, непосредствената
роля на правителството за насърчаване на
износа ще намалява. Осигуряването на
гъвкавост при реагиране на постоянно
изменящите се условия на пазарите ще има
важно значение за правителството, което
трябва да определя съответстващата
политика, но също така и за деловите кръгове,
които трябва да се приспособяват към
нуждите и търсенето на потребителите. СТИМУЛИ
ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕКСПОРТНИЯ СЕКТОР
Опитът на някои страни, постигнали
особено големи успехи при формиране на
конкурентноспособна експортна база,
свидетелства за това, че ефективна политика
в тази област трябва да включва в себе си
както общоикономически, така и отраслеви
елементи. На макроикономическо равнище
необходимите условия за укрепване на
експортния потенциал, притежаващ
международна конкурентноспособност,
включват следните: рационално
макроикономическо управление,
предполагащо осигуряването на стабилност
на цените и установяването на реалистичен
обменен курс; стимулиране развитиетона
предприемачеството и конкуренцията в
стопанството; развитие на човешките
ресурси и модерните технологии; пълна
мобилизация на вътрешните ресурси,
включително и с помощта на политика за
стимулиране на растежа чрез ефективно
използване на спестяванията и капиталните
вложения; усъвършенстване на
инфраструктурите (напр. транспортните
системи, връзките , институционалната
инфраструктура и др.), а също така и
наличието на външни финансови ресурси.
Могат да бъдат използвани редица
конкретни икономически мерки, както за
стимулиране на отраслите и секторите,
притежаващи експортен потенциал,
вкллючително данъчни и финансови
облекчения, така и политика в областта на
вноса, насочена към осигуряване на по-свободен
достъп до вносните ресурси (напр. суровини,
компоненти, машини и съоръжения, оборудване
или запасни части), при едновременното
осигуряване на временната защита от
конкуренция от страна на вноса, позволяваща
на новите отрасли да стъпят на крака и са
станат конкурентноспособни.
При всички случаи съчетаването на мерки
за стимулиране развитие на експортния
сектор трябва да отчита икономическата
ситуация в страната, и по-специално
степента на развитие на промишлените
отрасли и на пазарните институции.
Разработването на програми за
стимулиране на износа и тяхното ефективно
прилагане в условията на преход към пазарно
стопанство и тежка икономическа криза - са
изключително сложен проблем. Мерките за
стимулиране развитието на експортния
потенциал трябва да се определят във
взаимна обвързаност с конкретните
потребности на националната икономика.
Разработването и осъществяването на
отраслеви програми за развитие, насочени
към повишаване международната
конкурентноспособност на отделните
отрасли и сектори, е не по-малко сложна
задача. При решаването й трябва да се
отчитат редица важни аспекти: правилен
избор на сектор, който да се стимулира;
точно определяне на проблемите, с които се
сблъскват тези отрасли; разработване на
мерки за поддръжка във връзка с
потребностите на конкретните сектори;
осигуряване на необходимите гаранции за
противодействие на превръщането на
отраслевата поддръжка и стимули в източник
на постоянна икономическа рента.
За осигуряване на ефективен елемент на
субсидиране в системата на експортното
субсидиране, трябва да бъде сведен до
необходимия минимум, за да не задушава
разпределителните функции на пазара и да
осигурява постъпления на чуждестранна
валута при сравнително ниски разходи на
вътрешни ресурси. За да бъде устоновено
дали експортните стимули продължават да
носят чисти преимущества, трябва
систематично и редовно да се разглеждат и
анализират тяхната възвращаемост.
Постепеннно с постъпателното движение на
страната по пътя на икономическо развитие
ще позволи преминаването от пряко
стимулиране към мерки, оказващи по-коствено
въздействие върху икономическите субекти. ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ
НА ВНОСНИЯ РЕЖИМ
Внимателно обмислената и прилагана по
набл начин стратегия на либерализация на
вносния режим може да се превърне в
ефективно средство за по-ефективно
разпределяне на ресурсите и повишаване
международната конкурентноспособност на
износа. Основните проблеми, възникващи при
разработване на стратегия за либерализация
на вноса са следните: определяне
последователността на либерализация на
вносния режим, тарификацията на
нетарифните бариери пред търговията; избор
на темповете на либерализация на вноса;
установяване на последователността при
намаляване на митата и търсене на златната
среда между глобалната и отраслевата
либерализация.
Поетапната либерализация на вноса може
да играе ролята на ефективен лост за
повишаване ан международната
конкурентноспособност на производствено-стопанската
база на страната. При наличието на създаден
значителен експортен потенциал в някои
отрасли, ускорената либерализиция на
вносния режим може да подтикне
предприятията да предприемет мерки ,
насочени към повишаване на тяхната
производителност и международна
конкурентноспособност.
Важен фактор при определяне на политика
на развитие на експортния сектор е обменния
курс на националната валута. Рационалната
политика във валутната сфера, опираща се на
факторите търсене и предлагане, съчетана с
обмислена макроикономическа политика,
включително и кредитно-парична политика, е
необходимо условие за стабилизиране на
обменния курс с оглед осигуряване на
условия за оптимално развитие. Освен това
подобна политика на регулиране ан обменния
курс може да отстрани необходимостта от
използване сложен режим на валутен и вносен
контрол за противодействие на неоправдано
високия обменен курс (цената на единица
национална валута, изразена в чужда
конвертируема валута) сдържащ експорта.
Технологическото развитие и развитието
на човешките ресурси, включително и
придобиването на професионални знания,
осигуряването на ефективност на труда и
техническото обучение, имат жизнено важно
значение за повишаване на
конкурентноспособността на експортния
сектор и устойчиво развитие на експортния
потенциал. Нашата страна трябва да положи
усилия за преориентиране на технологичната
политика към новите реалности и да
укрепикадровата и институционалната база,
както с оглед придобиването на технологии
от чужбина, така и за тяхнототвътрешно
усвояване, адаптиране, развитие и
разпространение.
Доколкото развитието на човешките
ресурси се явява един от стратегическите
елементи от дейността, насочена към
нарастване на експортния потенциал,
инвестициите в тази област имат
приоритеттно значение. ПРЕКИ
ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ
Чуждестранните инвестиционни ресурси играят важна роля за нарастване на експортния потенциал на българската икономика. Липсата на капитали (особено на външни финансови ресурси) в България трябва да ориентира вътрешната политика към осигуряване благоприятни и равностойни условия за частните капиталовложения, включително и за техния приток. Международнитие потоци от частен капитал все по-често приемат формата на преки чуждестранни инвестиции, портфейлни инвестиции и облигационни заеми и изместват от мястото им банковите кредити. НейчоИлчев, 1996
For further information,
please contact Mr. Neytcho Iltchev,
to whom you can send your remarks and recommendations. Telephone: +359 2 9842
7579 ; Fax: + 3592 987 8952 ; E-mail: nbulgaria@netscape.net
; nbulgaria@yahoo.com ;
|
