Introduction of EURO, European Union and Impact for Bulgarian Enterprises

	Sign In Sign-Up

Еврото – стратегическо предизвикателство пред европейските фирми

· Фирмени стратегии за преминаване към евро;

· Предизвикателствата на еврото и европейските компании;

· Фактори затрудняващи преминаването към евро;

· Необходимост от фирмена стратегия за прехода към евро;

· Прилагане на програмата за преминаване към еврото.

Изграждането на икономически и валутен съюз се превръща в стратегическа амбиция за страните от Европейския съюз още от началото на 60-те години. Единната европейска валута не само създава фундаменталните условия за валутна и финансова стабилност, но заедно с това поражда стимули за задълбочаване процеса на икономическа и политическа интеграция в Европа. Предприемаческият сектор, опериращ в еврозоната, печели както от намаляването на валутните рискове, така и от по-ефективното функциониране на създадения вече вътрешен пазар. Преходът към единната валута ще засегне всички предприятия в целия спектър на тяхната търговска дейност. Той генерира съществени стратегически, маркетингови и организационни предизвикателства, с които фирмите ще трябва да се справят и има директно и осезаемо въздействие върху тях. След началото на икономическия и валутен съюз на 1 януари 1999г. европейските фирми са длъжни да осъществят преминаването към операции с единната валута без суматоха и по ефективен начин.

Сценарият за въвеждане на единната валута беше одобрен от Европейският съвет в Мадрид пред декември 1995г. Той съдържа три основни етапа :

График за преминаване към единната европейска валута

В съответствие с този сценарий, икономическия и валутен съюз стартира на 1 януари 1999г. и от този момент еврото се превърна в единна валута на 12 страни от Европейския съюз[1]. Евро–монетите и банкнотите ще влязат в обръщение най-късно през 2002г. Предвиден е 3-годишен преходен период /1999-2001/, по време на който бившите национални валути /германска марка, френски франк и т.н./ ще продължат да бъдат в обръщение като подразделения на еврото. По време на този период икономическите оператори ще могат да използват новата европейска валута – еврото, ако желаят, но в същото време никой не може да ги задължи да го направят.

Европейските предприятия ще трябва да преминат към новата валута най-късно до момента на въвеждане на евро-банкнотите и монетите в парично обръщение, т.е. на 1 януари 2002г. До тази дата фирмените сметки трябва да бъдат ре-деноминирани в евро и всички транзакции в национални парични единици ще бъдат прекратени най-късно до 1 юли 2002г. По всичко личи обаче, че много европейски предприятия ще сметнат за по-изгодно да използват еврото за осъществяване на някои операции още по време на преходния период. Заедно с това се налага извода, че европейските компании трябва да осъществят значителна по обем работа за изследване и стратегическо планиране с оглед да могат да осъществят прехода към еврото по начин, който отговаря на техните интереси и на конкурентния пазар, в рамките на който те оперират.

Сценарият за преминаване към единната европейска валута е рамково споразумение и не предвижда подробен график или календар за отделните предприятия как и кога следва да преминат към еврото. Той предлага гъвкавост, в рамките на която всяко предприятие може да избира самостоятелно кога да започне операции с новата валута. Компаниите са свободни да използват еврото от началото на 1999г в съответствие с възприетия базов принцип - “нито забрана, нито задължение”, гарантиращ максимална степен на свобода за частния сектор.

По принцип два фундаментални подхода маркират полето за избор на предприятията:

реализиране на цялостен и окончателен преход на 1 януари 2002г.; и

използване на еврото за някои операции още по време на преходния период 1999 - 2001г.

В случай, че дадена фирма избере второто решение, все пак тя ще трябва да поддържа способността да работи и с национални деноминации за да осъществява транзакции с икономическите оператори, които още не са осъществили прехода /например за изплащане заплатите на работниците и служителите, или пък за операции с търговци на дребно/. Това неизбежно ще наложи фирмите да поддържат две системи, с които да осъществяват преминаването от една в друга валута, както и да работят с повече от една деноминация едновременно.

При разработване на стратегия за преход към еврото, фирмите трябва внимателно да анализират и претеглят ползите и неудобствата от използване на еврото по време на преходния период. Балансът между предимства и недостатъци за различните компании ще бъде различен в зависимост от редица фактори като отрасловата структура, степента на участие в международната търговия и др.

Фирмени стратегии за преминаване към еврото

В зависимост от секторите, в които оперират, различните фирми възприемат и прилагат различни стратегии за прехвърляне и с различна скорост започват да използват новата европейска валута. По принцип, възможните фирмени стратегии, базирани на различни сценарии за преход към единната валута, са три:

- незабавно и цялостно преминаване към еврото. Някои големи транс-национални компании осъществиха своите намерения да формират вътрешно-фирмена евро-среда от януари 1999г. Всички вътрешно-фирмени счетоводни и отчетни документи се подготвят в евро деноминации, като в същото време, фирмите си запазват възможността за операции с национални валути, било чрез системи за автоматично конвертиране или чрез системите на обслужващите ги банки. Този вид операции ще бъдат в сила предимно за по-малките доставчици както и при индивидуалните клиенти и заплащането на персонала.

- отлагане на прехода до началото на януари 2002г. По-голямата част от малките и средните предприятия, както и компаниите, опериращи предимно на национални пазари и без сериозна експозиция на външни пазари, навярно ще предпочетат тази стратегия. Поради факта, че голяма част от техните клиенти и доставчици продължават да използват национални валути, тези компании имат слаби стимули за преминаване към еврото още по време на преходния период.

- частично използване на еврото. Междинна група от компании могат да използват еврото за някои операции и дейности, например при финансиране, международна търговия, дългосрочни проекти с падеж след 2002г., транзакции с големи транс-национални компании, като в същото време ще поддържат сметки и операции по търговия на дребно в национални деноминации. Тези фирми ще осъществят пълния преход към еврото на 1 януари 2002г. В много отношения евро-деноминираните транзакции ще бъдат третирани по начин сходен с този на транзакции с валути на трети страни. Все пак ще има и една важна особеност, че при обмяната на евро с националните валути няма да има опасност от валутен риск поради фиксираните валутни курсове.

През следващите месеци ще се очертае много по-ясна картина на подходите, които предприятията избират и прилагат при преминаване към единната европейска валута. Тогава все по-голям брой фирми ще проучат предизвикателствата и евентуално ще направят по-задълбочени анализи за практическите последствия при въвеждане на еврото. Конкуренцията ще бъде основната движеща сила и в този процес. Поведението на банковия сектор, който предоставя системи за конверсия между еврото и националните валути, ще играе ключова роля при реализиране на прехода към еврото. Наред с това, готовността на публичната администрация да приема фирмени документи в евро, преди всичко данъчни декларации или други отчетни документи, ще бъде важен фактор за възприемане на новата валута от бизнес средите.

Предизвикателствата на еврото и европейските компании

Редица европейски компании ще предпочетат да започнат да използват еврото още по време на преходния период. Основните фактори, които ще ги подтикват за това решение ще бъдат:

· достъп до финансовите услуги в евро. Много компании участват активно на капиталовия пазар и неизбежно ще бъдат засегнати от развитието на основните финансови пазари, които много бързо преминаха към използване на еврото. Създаването на икономическия и валутен съюз маркира появата на нова изключително силна валута, която може да се сравнява единствено с мощта на американския долар. Силата на еврото вече породи силен стимул за развитие на европейския капиталов пазар, който ще придобие много по-голяма дълбочина и ликвидност в сравнение със съществуващите досега пазари в национални валути. Новата европейска валута ще стимулира развитието на нови финансови инструменти. Разширената ликвидност и появата на нови допълнителни финансови инструменти намалява финансовите разходи за фирмите, опериращи с евро. Това може да подтикне компаниите да преминат по-рано към използване на новата валута, най-малко в рамките на своите финансови операции.

· опростяване и улесняване на търговските и инвестиционните операции в евро-зоната. Новата валута елиминира валутния риск, свързан с непредвидимите и спекулативни движения на валутните курсове. Фирмите, които осъществяват търговски операции или инвестират в 12-те страни на икономическия и валутен съюз откриват силни стимули и удобства при деноминиране на транзакциите си в евро в сравнение с предишния период, когато работеха с няколко и различни национални парични единици.

· опростяване на вътрешно-фирменото счетоводство и отчетност. Някои големи транс-национални компании предпочитат да деноминират сметките на всички свои филиали в евро /макар, че и досега в рамките им съществуваха споразумения за отчитане и намаляване на валутния риск/. Други компании продължават да деноминират сметките на филиалите си в националните валути на страните, където оперират. Преминаването към еврото създава възможности за опростяване на вътрешно-фирменото счетоводство и отчетност чрез използването на единна деноминация. Редица компании ще решат да приемат предизвикателството и още в началото на преходния период ще преминат към използване на еврото.

· засилена конкуренция и предимства за операторите, които първи преминат към използване на еврото. В зависимост от пазара, на който оперират, фирмите могат да получат търговски предимства, когато са в състояние да предложат стоки или услуги в евро-деноминации по време на преходния период. Тази закономерност, очевидна за банковия и финансовия сектор, може да бъде в сила и за други отрасли. Наред с това, възприемането на позитивен, “про-евро” подход може да бъде изключително важен фактор за подобряване имиджа на фирмата. След преминаването към единната европейска валута, пазарите във все по-голяма степен преценяват фирмите според степента на тяхната подготовка за възприемане на новата европейска валута. Ако пазарните оператори считат, че дадена фирма действа неефективно или със закъснение при преминаването към евро-средата, могат да изразят отношението си към нея било чрез намаляване на рейтинга й за кредитен риск, било чрез спад в котировките на нейните акции.

· проекти със срок за завършване след 2002г. Много инвестиционни, финансови и др. проекти имат срок на възвращаемост от няколко години и продължават и след крайния срок за преминаване към еврото. По време на преходния период фирмите могат да предпочетат да развият управлението на проектите със срок за завършване след 2002г в новата валута, като по този начин ще избегнат задължителната ре-деноминация в края на преходния период.

фактори затрудняващи преминаването към еврото

При анализа на положителните и негативните ефекти от преминаване към единна европейска валута, следва да се вземат предвид и някои фактори, които действат в посока на забавяне и отлагане използването на еврото до края на преходния период. Тези фактори включват:

· търговията на дребно остава в национални деноминации до края на преходния период, т.е. поне до 2002г. При отсъствие на евро-монети и банкноти, очевидно е, че огромното мнозинство от търговците на дребно ще извършват дейността си в национални парични единици поне до началото на третия етап. Компаниите, които осъществяват дейността си предимно с физически лица, както и огромна част от малките и средни предприятия няма да имат сериозни мотиви да предпочетат бързото преминаване към използване на новата валута. Те са принудени да отчитат факта, че техните клиенти ще продължават да оперират изключително или предимно с национални валути до началото на 2002г.

· разходите за разработване на система, която е в състояние да работи с две деноминации. Както беше споменато по-горе, компаниите няма да могат да се прехвърлят изцяло в евро-среда преди 2002г., и поради това те са принудени да разработят системи, които са способни да оперират с двете деноминации - националната и еврото. Това не означава, че се налага система на двойно счетоводство, но по-скоро такава с автоматично преминаване от едната в другата деноминация. Така компаниите са принудени да разработят системи, които са сходни, близки до тези, използвани от банковия сектор. Очевидно е, че след 2002г. Предлагането на такива системи ще бъде изключително широко и цените по-ниски. За някои компании концентрирането на разходите за инвестиции и развитие в рамките на по-кратък период от време, в началото на третия етап от прехода към общата евро-валута, ще бъде предпочитания вариант.

· предимствата на стандартния пакет при прехода към еврото. При търговските анализи се счита, че в края на преходния период предприятията ще могат да използват положителните страни от опита и програмите на други фирми, вече осъществили прехода. Неправителствените организации, търговските и другите асоциации ще имат ключова роля в това отношение. В допълнение, трябва да се изтъкне, че въвеждането на единната валута представлява търговска възможност за секторите, които подпомагат на компаниите при осъществяване на прехода. Фирмите предоставящи софтуерни продукти ще развиват и усъвършенстват съществуващите програмни продукти с оглед да ги направят съвместими с еврото. Счетоводните компании могат да предоставят съвети за осъществяване на прехода като част от своите редовни услуги /годишно счетоводно приключване и др./, докато консултационните посредници и юридическите фирми ще разработват програми за улесняване прехода към еврото. Стандартизираните решение, подготвени от тези фирми, никога не могат да осигурят напълно автоматично преминаване към единната европейска валута, но въпреки това те биха могли да служат като инструмент за намаляване на инвестиционните разходи.

Необходимост от фирмена стратегия за прехода към еврото

Въвеждането на еврото оказва съществено въздействие върху всички бизнес операции. Анализът, направен по-горе, показва, че преминаването към новата европейска валута не може да се гарантира с частични или несистемни подходи. Еврото представлява стратегическо предизвикателство за всички европейски фирми и те трябва да прилагат оптимални управленски подходи - преди всичко управление на проекти, за реализиране на прехода. Отговорността трябва да бъде за висшия управленски персонал. Отделните фирмени мениджъри, например финансовия, или по информационните технологии, не трябва да преследват независими проекти за осъществяване на прехода. Усилията на всички отдели, следва да бъдат координирани чрез създаването на работни групи, които да разработват конкретен план за подготовка на прехода към еврото. Задачите на тези работни групи могат да бъдат групирани в следните фази:

идентифициране на основните резултати от въвеждането на единната европейска валута за всички бизнес операции и формиране на списък с възможните реакции;

разработване на сценарии за прехода - бързо или отложено използване на евро-деноминации по време на преходния период, включително и бюджет и график за действие;

програма за информиране на служещите от компанията;

При всички случаи по ранната подготовка на фирмите за преминаване към евро-среда и подготовката на конкретен план за прехода, може да намали съществено разходите.

Прилагане на програмата за преминаване към Еврото

В съответствие с решенията на Европейския съвет от Мадрид, Европейската Комисия концентрира дейността си четири основни области:

··Изработване на фундаменталните елементи на икономическия и валутен съюз (бъдещите валутни отношения между страните от “първата вълна” /т. нар. “ins”/ и страните, които са изключени от първата вълна /т. нар. “pre-ins”/; Пакта за стабилност и растеж, насочен към гарантиране на солидна бюджетна политика по време на 3-я етап на процеса);

··Изработване на юридическата рамка за въвеждане на единната европейска валута;

··Подготовката на публичната администрация за преминаване към еврото;

··Реализиране на програма за информиране и координация с предприятията, банковия и финансовия сектор, както и с гражданското общество.

Валутните отношения и валутните курсове между страните членки на ЕС, които влизат в икономическия и валутен съюз и тези, които остават извън него, се превръщат в много важен проблем. Вследствие на различните позиции на страните, членуващи в ЕС, става необходимо създаването на нов валутен механизъм за 3-етап, който обвързва паричните единици на страните, останали извън икономическия и валутен съюз с Еврото. Фундаменталните елементи на този механизъм бяха одобрени от Европейския съюз в Дъблин пред декември 1996г. и гарантират достатъчна степен на сигурност за всички икономически оператори. Европейският съвет в Амстердам през юни 1997г прие резолюция, във връзка с формирането на рамка за валутните отношения в ЕС след въвеждане на Еврото.

Новият валутен механизъм на ЕС включва следните основни елементи:

·Двустранни връзки между еврото и националните валути на страните, останали извън икономическия и валутен съюз. Еврото се намира в центъра на новия механизъм и служи като негов основополагащ фундамент. Тази роля е особено подходяща с оглед необходимостта от конвергенция между т. нар. pre-ins страни като средство за максимизиране на тяхното участие в извън икономическия и валутен съюз.

·Валутите на страните, участващи в създаването на новата европейска валута, имат централен курс и относително широка граница за стандартно флуктуиране по отношение на еврото. Наред с това не е изключена възможността за формиране на по-тесни връзки, когато това е оправдано от критериите за конвергенция.

·С цел да се избегнат спекулативните атаки, устойчивостта на централните курсове ще бъде обект на постоянно наблюдение, а адаптирането им, в случай на необходимост, ще бъде осъществяване по бърз и ефективен начин.

·Интервенциите остават важна характеристика на новия механизъм, но няма да се разпростират дотолкова, че да застрашават целта за стабилност на цените. Ударението е поставено върху разумното макроикономическо управление, като средство за гарантиране на стабилността на валутните курсове. В този контекст, очевидна е връзката между стабилността на валутните курсове и усилията за конвергенция на рre-ins страните. Серия от мерки ще укрепят процедурите за конвергенция, които ще се прилагат спрямо тези страни по време на 3-я етап. Неучастващите страни са задължени да представят програми за конвергенция съдържащи минимални стандарти и тези програми ще бъдат прилагани от икономическия и финансов съвет.

Бюджетната дисциплина в рамките на икономическия и валутен съюз, по време на 3-я етап от преминаването към еврото, е необходима за гарантиране на съгласуваността между фискалната и паричната политика и по този начин за максимизиране позитивните ефекти от въвеждане на единната валута. Твърдият ангажимент за спазване на бюджетната дисциплина ще спомогне за поддържането на ниски краткосрочни лихвени проценти, преди всичко чрез елиминиране на риска за пренатоварване на новата единна парична политика в рамките на икономическия и валутен съюз при преследването на ценова стабилност.

Нещо повече, отговорният подход към бюджетната политика ще намери добър прием на финансовите пазари и така ще осигури възможно най-ниските дългосрочни лихвени проценти в рамките на извън икономическия и валутен съюз. За тази цел вниманието на европейските институции е фокусирано върху утвърждаването на процедури, които да предотвратяват появата на сериозни бюджетни дисбаланси по време на 3-я етап.

Пактът за стабилност и растеж, съгласуван от Европейския съвет в Дъблин въведе вторично европейско законодателство, което изпълнява две основни цели:

необходимостта от засилване на наблюдение и координация в бюджетната сфера рамките на ЕС като средство за предотвратяване появата на сериозни дефицити.

Ако страна-член има сериозен дефицит то необходимостта да се изяснят и ускорят съществуващите процедури за неговото коригиране. За тази цел Европейският съвет прие регламент, засилващ елементите в процедурата за многостранно наблюдение, предвиден в чл. 103 от Римския договор, както и регламент за ускоряване и изясняване прилагането на процедурата vis-а-vis сериозен дефицит, предвидена в чл. 104с от Договора. Като допълнение към вторичното законодателство, Европейският съвет прие резолюция по време на заседанието в Амстердам през юли 1997, в която са записани задълженията на страните-членки, на Европейската комисия, и Европейският съвет за стриктно прилагане пакта за стабилност и растеж.

·Страните-членки в Евро-зоната предоставят стабилизационни програми още в началото на 3-я етапна прехода. В тях се установят показатели за средно-срочен балансиран бюджет или дори за бюджетен излишък, както и начините за достигане до това състояние. Четирите страни, изключени от евро-зоната, прилагат разширени програми за конвергенция.

·Юридическа рамка за преминаване към новата валута.

Европейската Комисия положи всички усилия за да формира правна рамка по отношение прехода към еврото далече преди реалното му въвеждане. Това беше с цел да се гарантира необходимата юридическа сигурност за икономическите оператори при осъществяване на договорите и спазване на задълженията, които ще продължат да действат и след старта на икономическия и валутен съюз през 1999г. Многократно е повтаряно изискването, че част от техническата подготовка трябва да бъде стартирана колкото се може по-рано особено що се отнася до модифициране на компютърния софтуер.

Еврото започна да функционира като единна валута за 12-те участващи страни на 1.1.1999г. След това в продължение на три години, до края на 2001г., ще има преходен период, пред който еврото и националните парични единици ще съществуват заедно като две измерения на единната валута. Тази рамка трябва да утвърди статута на еврото като единна валута и да гарантира юридически приложимата еквивалентност между еврото и съществуващите редом национални парични единици.

Юридическата рамка за въвеждане и използване на еврото е формулирана и утвърдена в два регламента. Първият регламент на Е съвет EC/1103/97 за някои клаузи, свързани с въвеждане на еврото влезе в сила на 20 юни 1997г. Вторият - за въвеждане на еврото, беше приет през 1998г., но по причини за гарантиране сигурността на икономическите оператори, беше публикуван още на 2 юли 1997г. В Official Journal на Европейската комисия (OJC 236). Регламент EC/1103/97 обхваща :

- потвърждава паритета 1 към 1 между екю е евро;

- потвърждава продължаването на съществуващите договори. Въвеждането на еврото не представлява събитие, което би могло да постави под въпрос валидността на действащите договори. Договарящите се страни не могат да се позовават на преходния период към единна валута като причина за прекратяване на действащи договори.

- приемане на правилата за закръгляне при преизчисляване на цените от национална валута в евро.

[1] Â ðåàëèçèðàíåòî íà èêîíîìè÷åñêèÿ è âàëóòåí ñúþç ó÷àñòâàò 12 ñòðàíè îò ÅÑ: Ãåðìàíèÿ, Ôðàíöèÿ, Èòàëèÿ, Èñïàíèÿ, Áåëãèÿ, Ëþêñåìáóðã, Õîëàíäèÿ, Àâñòðèÿ, Ôèíëàíäèÿ, Ïîðòóãàëèÿ, Ãúðöèÿ è Èðëàíäèÿ. Òðè ñòðàíè îò 15-òå ÷ëåíêè íà Åâðîñúþçà, Âåëèêîáðèòàíèÿ, Øâåöèÿ è Äàíèÿ ñå âúçäúðæàõà ó÷àñòèå.

Етапи		Мерки
Първи етап Подготовка на икономическия и валутен съюз	начало на периода - 2 май 1998г	уточняване на списъка с участващите страни; установяване на Европейската централна банка
	по време на периода	поетапна подготовка и прилагане на мерки за : производство на евро-банкноти и монети; приемане на юридическа рамка; национални стратегии за управление на прехода към евро; план за преход на банковия и финансовия сектор.
Втори етап Стартиране на икономическия и валутен съюз	начало на периода - 1 януари 1999г.	фиксиране на обменните курсове на еврото към националните валути; еврото става единна европейска валута като дебютира в безкасовите плащания; Европейската централна банка провежда обща валутна и парична политика в евро-зоната; междубанковия, паричния, капиталовия и валутния пазар оперират в евро; търговците на едро се разплащат в евро
	по време на тригодиш-ния период	банковите и финансовите институции продължават да осъществяват прехода ; частните и обществените нефинансови оператори преминават към еврото в съответствие с възприетата стратегия
Трети етап Окончателен преход към единната европейска валута	начало на периода - януари 2002г., продължи-телност: максимум шест месеца	въвеждане на евро-банкноти и монети; еврото се материализира в кешовите разплащания и става единственото средство за разплащане в евро-зоната; изваждане от употреба на националните банкноти и монети; банковите и финансовите институции завършват прехода към единната валута /включително и при търговците на дребно/); частния и обществения сектор преминават към еврото;