Sign In Sign-Up

Welcome!

Close

Would you like to make this site your homepage? It's fast and easy...

Yes, Please make this my home page!

No Thanks

  Don't show this to me again.

Close

Áúëãàðèÿ èçìèíà ïîëîâèíàòà îò ïúòÿ êúì ÖÅÔÒÀ§

(Bulgaria joins the Central European Free Trade Agreement)
by Neytcho Iltchev, 31 December 1995

• ÈÊÎÍÎÌÈ×ÅÑÊÀÒÀ ÐÅÔÎÐÌÀ  ×ÅÕÈß (Economic Reform in Czech Republic)

• ÂÚÍØÍÀ ÒÚÐÃÎÂÈß È ÈÍÂÅÑÒÈÖÈ (Foreign Trade and Investment)

• ÒÀÐÈÔÍÀ ÏÎËÈÒÈÊÀ  ×ÅÕÈß (Tariff Policy and Trade Measures)

• ËÈÖÅÍÇÈÎÍÅÍ ÐÅÆÈÌ (License Regime)
  

            Подписването на двете споразумения за свободна търговия съответно с Чешката и Словашката Република през декември 1995г. позволи на България да измине половината от пътя си до членство в Централно-европейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). В съответствие с приетите условия за членство в ЦЕФТА, нашата страна трябва да има сключени двустранни споразумения за свободна търговия с всяка една от страните по споразумението (Чехия, Словакия Полша и Унгария), за да може да се присъедини към него.

            Сключеното с Чехия Споразумение цели поетапното създаване на зона за свободна търговия с промишлени стоки в рамките на двугодишен преходен период. До края на 1987г. ще бъдат премахнати митата по вноса на всички неселскостопански стоки в двете страни, като България си запазва правото да удължи преходния период за 7 тарифни позиции, които са изключително чувствителни за българските производители, до края на 2000г. Вноса на значителен брой селскостопански стоки се либерализира на двустранна основа в рамките на тарифни квоти с преференциални мита.

            Сключеното споразумение премахва количествените ограничения пред търговията между страните от датата на влизане в сила. Българската страна, като изключение, ще си запази правото да прилага на общо основание действащите забрани за износ, както и вносната такса за стари автомобили (регистрирани повече от 10 г.) с оглед да се защити околната среда, живота и здравето на хората или да преодолее сериозни дефицити в периода на стабилизация. Чехия си запазва правото до края на 2000г. да прилага мерки с ефект еквивалентен на количествени ограничения по вноса за 8 промишлени продукта (въглища, ураниеви руди и ядрено гориво). В рамките на същия период България ще запази правото да прилага действащите експортни такси за ограничен брой продукти.

            Страните запазват правото да прилагат антидъмпингови, изравнителни и защитни мерки, както и мерки, свързани с трудности в платежния баланс. При всички случаи обаче, ще се дава приоритет на онези мерки, които в най-малка степен разстройват нормалното функциониране на Споразумението. Извънредни мерки ще могат да се предприемат за защита на новосъздаващи се отрасли. Вносните мита за продуктите, в сферата на “раждащите” се отрасли, ще могат да се увеличават с 25 %, като мярката ще може да обхваща до 15 % от общата стойност на промишления внос и следва да бъде прекратена до края на 2000г.

              От 1 януари 1996г. 81.8 % от българския износ за Чешката Република няма да се облага с мита (изчисленията са правени на база на данни за взаимната търговия през 1994г., когато стойността на този износ беше 9.6 млн.щ.д.).

            За останалите промишлени стоки, които не са включени в схемата за ускорена либерализация, ще се прилага поетапен график за премахване на митата:

            - на 1 януари 1996г. митата ще бъдат намалени до 50 % от размера на базовите мита, прилагани на 1 януари 1995г.;

            - на 1 януари 1997г. митата ще бъдат намалени до 25 % от размера на базовите мита;

            - на 1 януари 1998г. всички оставащи мита ще бъдат премахнати.

            Българската страна прави реципрочни тарифни отстъпки за чешките предприятия. При вноса на стоки от Чехия, 67.9 % от търгуваните през 1994г. стоки ще бъдат либерализирани напълно (т.е. внасяни безмитно) от 1 януари 1996г. (изчисленията са правени на база на данни за взаимната търговия през 1994г., когато стойността на този износ беше 5.9 млн.щ.д.). За останалите промишлени стоки, които са извън схемата за ускорена либерализация, ще се прилага поетапен график за премахване на митата, аналогичен на прилагания от Чехия. За 7 промишлени стоки (различни видове профили и плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани), като изключение от схемите за либерализация, България си запазва правото да прилага удължен график за премахване на митата:

            - на 1 януари 1996г. митата по вноса на тези промишлени стоки ще бъдат намалени до 80 % от размера на базовите мита, прилагани на 1 януари 1995г.;

            - на 1 януари 1998г. митата ще бъдат намалени до 60 % от размера на базовите мита;

            - на 1 януари 2000г. всички оставащи мита ще бъдат премахнати.

ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА В ЧЕХИЯ

            След петгодишен период на безпрецедентна смяна на политическата, стопанската и обществената система в Чехия, решаващите системни стъпки по пътя на икономическата трансформация към гарантиране на стандартни пазарни отношения вече са направени. До края на 1993г, спадът или застоят в производството и БВП, логически съпътстваха мащабните процеси на преход към пазарна икономика. От 1994г. обаче, икономическите резултати на чешкия стопански комплекс еднозначно показват динамично и устойчиво развитие. Дори и във фазата на стопански растеж, чешката икономика се развива в изключително устойчива и стабилна макроикономическа среда. По същество, прехода се осъществява без инфлация, при изключително ниско равнище на безработица и социален мир в обществото. (Виж данни за икономиката на Чехия в Табл.1)

Табл. 1

Основни характеристики на Чешкото стопанство ^§

^§ Данните са на Чешкото правителство

^¨ Чешки крони

            От година на година, държавния бюджет става все по-балансиран или дори завършва с излишък на приходите над разходите. Външната задлъжнялост е умерена и не представлява заплаха за икономическия просперитет на страната. Болшинството от цените са либерализирани, а данъчната реформа от 1993г. сближи чешката данъчна система с обичайните стандарти на развитите индустриални даржави.

            Успешно и необичайно бързо за Източна Европа беше завършен процеса на промяна в отношенията на собственост - приватизацията. Чехия във все по.малка степен се възприема от световната общественост като страна, потребител на икономическа помощ, и с всяка изминала година укрепва позицията на страната като разностоен търговски партньор на най-развитите демократични страни в света.

            На сегашния етап, пред чешкото стопанство остро стои проблема за необходимостта от преструктуриране  и модернизация на производствената база. Ефективното реализиране на този мащабен процес е възможен само при участието на чуждестранни капитали, технологии и ноу-хау. Освен обичайните форми на икономическо сътрудничество, за чешката икономика особено важно е намирането на оптимален вариант и темп на сближаване с политическите и икономическите форми на европейска трансформация. Европейското споразумение за асоцииране се явява изключително важен документ и основна платформа за осъществяване на полическото и икономическо възвръщане на Чехия в средата на развитите европейски демокрации.

ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ НА ЧЕХИЯ

            Икономическия потенциал на Чехия, както в миналото, така и сега, превишава значително потребителските възможности на ограничения вътрешен пазар. Това обуславя и силната зависимост на икономическия растеж от успешната реализация на чешката продукция на външните пазари, от стабилния и устойчив ръст на износа. Външната търговия заема приблизително 40 % от БНП.

            През последните три години, външната търговия е най-динамично развиващата се област от чешката икономика. В процеса на преход към пазарна икономика, в сферата на външната търговия произлязоха значителни изменения както в териториалната ориентация и преориентация на стоковите потоци, така и стоковата структура на вноса и износа.

            От гледна точка на външнотърговските отношения, 1994г. се оказа преломна. (Виж Табл. 2 и 3) Териториалната ориентация на чешката външна търговия се характеризира със стабилна и доминираща роля на развитите индустриални държави, които заемат 2/3 от вноса и износа (особено западно-европейските). Участието на Словашката Република в чешкия внос и износ е по-малко от 20 %. Участието на страните в преход от Източна Европа е не особено изразително, и накрая има съществено различие между дела на вноса и износа от бившия СССР.

Табл. 2

Териториална структура на чешкия внос и износ, 1993-1995г. (в млн. щ.д.)

^§ Данни за първото тримесечие на 1995г.

            Стоковата структура на износа се характеризира с концентрация в три основни вида стокови групи, представляващи над 50 % от обема на чешкия износ през 1994г.: а) групи изделия, сортирани по суровините за тяхното производство - кожи и кожени изделия, дървесни изделия, хартия и хартиени изделия, текстилни изделия, цимент, стъкло, керамика, желязо и стомани, цветни метали и метални изделия; б) машини и транспортни средства; в) потребитерски промишлени стоки - медицинска техника, мебели, галантерия, облекла, прибори, оръжия и боеприпаси, спортни стоки и играчки.

            Структурата на вноса е по-разнообразна в сравнение с износа, с по-малки различия в относителния дял на различните групи стоки в общия обем на вноса. Изключение се явява доминиращата позиция на групите на продуктите, сортирани по суровините за тяхното производство, и на машините и транспортните средства в чешкия износ. Анализа на стоково-териториалната структура на чешкия внос и износ потвърждава доминиращата роля на машините и транспортните средства в чешкия износ за всички страни, с изключение на страните от бившия СССР, където много съществен е и дела на потребителските промишлени стоки, и на продоволствените продукти.

            Стоковата структура на чешкия внос, анализиран в териториален аспект се различава значително в зависимост от страните. Близо половината от вноса от западно-европейските страни представлява машини и транспортни средства. При вноса от Словакия, изключитерно висок е дела на продуктите, групирани по суровините за тяхното производство. При вноса от развиващите се страни доминират продоволствените изделия (близо 1/3) и машините (близо 1/3). Структурата на вноса от страните в преход е приблизително равномерно разпределена по стокови групи (с вариации от 10 % до 21 %). Вноса от страните на бившия СССР е силно концентраран (почти 90 %) в суровинни и гориво-енергийни позиции. За останалите страни, включитерно и страните с държавно регулиране на външната търговия, преобладава вноса на потребителски и продоволствени стоки.

            Сериозен проблем за Чехия представлява отрицателния търговски баланс през 1994 и 1995г. Динамиката на вноса, от две години, продължава значително да изпреварва динамиката на износа. През първото тримесечие на 1995г. търговския дефицит достигна до 675 млн.щ.д. В сравнение с аналогичния период през 1994г. вноса е нарастнал изключително силно, с 35.3 %, докато чешкия износ клони към стагнация, нарастнал е само с 3 %. Чешкото правителство вече започва за прилага разнообразни мерки за насърчаване експортната дейност на отделните предприятия, отрасли и на цялата икономика, с оглед да изравни салдото на търговския баланс.

Табл. 3

Външна търговия на Чехия с някои страни, 1993-1995г. (в млн. щ.д.)

^§ Данни за първото тримесечие на 1995г.

ТАРИФНА ПОЛИТИКА В ЧЕХИЯ 

            Закона за митническите служби (Закон N13 от 1993г.) напълно съответства на разпоредбите на Международното споразумение за митническо облагане и търговия, а също така и на общоприетите принципи за установяване на митническите ставки (по-ниски за продуктите с ниска степен на обработка и по-високи при крайните изделия). Митническия закон, в съответствие с разпоредбите на Световната търговска организация, предоставя значителни предимства за страните, по отношение на които е предоставено третиране на най-облагодетелствена нация (MFN мита).

            Освен подписваното с България споразумение, Чехия е страна по шест търговски споразумения с регионални партньори: със Словашката Република, Европейският Съюз, Централно-европейското Споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), ЕАСТ, Словения и Румъния. Предстои подписване на Споразумение за свободна търговия с Израел. Съществуват и редица други споразумения в търговско-икономическата сфера, и особено със страните от бившия Съветски съюз, които между другото, включват и клаузи за взаимно предоставяне на третиране на най-облагодетелствена нация (MFN мита). Разпоредбите на тези споразумения предвиждат предвиждат постепенното намаляване и пълното премахване на тарифните, количествените и всички други препятствия пред взаимната търговия.

            От 1992г. Чехия прилага тарифна класификация съгласно Комбинираната номенклатура на ЕС, като действат 10.446 осемцифрени тарифни позиции. Прилаганата номенклатура е съвместима с Хармонизираната система за кодиране и описание на стоките с пълно съответствие до шестия знак на тарифните позиции. Сегашните тарифни ставки ще бъдат в сила до края на годината, след което ще има ново намаление на MFN митата, съгласно договореностите и отстъпките, поети от страната по време на Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори.

ЛИЦЕНЗИОНЕН РЕЖИМ

              Действащият външнотърговски режим в Чехия широко либерализира вноса и износа. Въпреки това, с оглед защита на националните интереси и особено с цел поддържането на стабилност на вътрешния пазар, някои тарифни позиции по вноса и износа са подложени на лицензионни изисквания. Мерките, свързани с лицензиране са временни и броят на тарифните позиции, за които се изискват лицензии постепенно се ограничава. Списъка на стоките и услугите, за които се изискват вносни лицензи е вписан в Закона за импортно лицензиране. Всички лицензии се издават от Министерството на промишлеността и търговията на Чехия (Виж адресите в приложение 1). При отхвърляне на молба за лиценз, заявителя има право да получи писмено причините за отказа и отхвърляне на молбата.

Приложение 1

            Неавтоматично лицензиране се прилага за вноса на някои горива, въглища, ураниеви продукти и др., като лицензираните количества са ограничени до предварително определени обеми. Когато тези стоки са част от изграждането на инвестиционни комплекси, и за тях не се изискват лицензии. Неавтоматично лицензиране се налага и при вноса на продукти, класифициани като:

            - наркотични вещества;

            - опасни отрови и отровни вещества;

            - психотропни вещества;

            - вещества, разрушаващи озоновия слой;

            - радиоактивни вещества;

            - оръжия, муниции, експлозиви и технологии с двойна употреба.

            Автоматични лицензи се предоставят на всеки заявител за внос на стоки в количество и за периода, описани в молбата. Времето за издаване на лицензиите е ограничено до 15 календарни дни. Продуктите, които са обект на автоматично лицензиране включват много селскостопански и хранителни продукти, тютюн и тютюневи изделия, дървесина и дървесни изделия, нефтопродукти, обувки, желязо, стомана и продукти от желязо и стомана, някои машиностроителни изделия и електрическо оборудване. Чрез автоматичното лицензиране се наблюдава вноса на продукти, които засягат жизнено важни за Чехия производства, при които бързото нарастване на вноса би могло да причини сериозни вреди на местните производители.

            Чрез подписването на двете споразумения за свободна търговия, правителството се опитва да осигури на инвеститори, бизнесмени и потребители такава стопанска среда, която да окуражава разширяването на търговията, инвестициите и създаването на нови работни места, както и да гарантира разширени възможности за избор на стоки и услуги на по-ниски цени. Очаква се спогодбите да допринесат за подобряване на икономическите показатели и в страните, като може да се прогнозира и паралелно нарастване на инвестиционната атрактивност, независимо от източника на инвестициите.

            В дългосрочен аспект, либерализирането на взаимната търговия, променяйки инвестиционните очаквания и стимулирайки инвестициите в нови технологии и акумулиране на човешки капитал, насърчава международната специализация на производството и трансфера на технологии, като по този начин може да породи стабилен и устойчиво по-висок темп на икономически растеж.

Number of visits on this site since 2 December 1999: число посещений на этом Сайте начиная с 2 декабрей 1999:

options

Вы рассматриваете http://www.geocities.com/nbulgaria. Последний обновленный: 06 February 2002 .
Страница, поддержанная nbulgaria@yahoo.com. Если Вы имеете комментарии или предложения, посылаете по электронной почте меня.

Back to home page/ Retour à la page d’accueil/ Di nuovo al Home Page/ De nuevo al Home/ Zurück zur Homepage/ Назад к первой странице/ Начало

Sortie du site / Exit of the site / Выход сайта / Ausfuhr der Webseite /